РАЗБУЧА̀ВАМ СЕ, -аш се, несв.; разбуча̀ се, -ѝш се, мин. св. -а̀х се, св., непрех. 1. Започвам да буча̀, обикн. много силно и продължително. През есента се изля проливен дъжд някъде в Балкана. Бързията придойде, разбуча се и завлече долния край на нашето село. А. Каралийчев, НЗ, 154. Разбучало се морето, изскочил из него един зъл юнак. Христом. КМ II, 182.
2. Прен. Разг. За група хора или за някого — започвам да протестирам, да роптая силно, като обикн. викам, карам се и др. — Я каква излезе тя! Щом е баща на председателя, за него законите не важат! — разбучаха се хората и една сянка на отчаяние легна по лицата им. Ст. Даскалов, СЛ, 258.